Колкото и добре да управляваме финансите си, на почти всеки един от нас поне веднъж в живота му се е налагало да потърси някакъв вид кредит.
Понякога този кредит е малък и ни е нужен само до заплата, друг път е по-голям и дългосрочен, защото искаме да закупим собствено жилище, нова кола или да направим голям ремонт у дома, а нямаме финансовите средства, за да го осъществим.
Да вземем заем в наши дни е сравнително лесно. Достатъчно е да имаме постоянен доход и кредитното ни досие да е чисто и трудно ще открием кредитна институция, която да ни откаже кредит.
Сложното идва, ако след усвояването му срещнем затруднения при изплащането му и започнем да забавяме или направо спрем да връщаме заема.
На никой не му се иска да попадне в подобна неприятна ситуация, но живеем във време, в което никоя работна позиция не е на 100% сигурна и можем внезапно да останем без работа и без доходи, което да ни попречи да се справяме с месечните задължения към банката или кредитната компания.
А случи ли се това, няма да мине много време и на вратата ни ще почука съдия – изпълнител. Затова и ние трябва да сме напълно наясно какви ще са последствията от присъствието на съдебен изпълнител в живота ни и какви са нашите права.
Какви права имаме, когато съдебен изпълнител събира кредит?
Да си представим, че сме взели кредит, но внезапно сме останали без доходи и нямаме никаква възможност да се справяме с вноските по заема. Вариантите ни този случай са два – или веднага да потърсим кредитора си с молба за предоговаряне или да си мълчим, да се надяваме, че някак си нещата ще се оправят и да чакаме да видим какво ще се случи.
Ако се спрем на втория вариант и просто чакаме, от банковата или кредитната компания срещу нас ще бъдат предприети законови действия, които имат за цел да съберат дължимото.
С други думи, нашият кредит ще бъде прехвърлен към съдебен изпълнител (държавен или частен), който ще събере дълга ни, без значение дали искаме или не.
Кога съдебен изпълнител може да започне процедура по принудително събиране на вземания срещу нас?
Подобна процедура може да бъде задействана единствено, след като има образувано изпълнително дело. Това производство се образува по искане на кредитора срещу нас като кредитополучатели и има за цел принудително да си събере дължимото.
Ако такова дело е било заведено и е в ход, съдебният изпълнител има правото да започне процедура по събиране цялата необходима информация за нас. Това означава, че съдия – изпълнителя може да направи пълно проучване на имуществото ни, на доходите ни, на задълженията ни към държавата и т. н., и т. н..
Това задълбочено проучване се прави, за да може съдия – изпълнителя да реши какви мерки да предприеме срещу нас, за да си съберете вземанията.
Щом извърши проучването, съдебният изпълнител е задължен да ни изпрати писмена покана за доброволно погасяване на задължението (изпълнителен лист). В тази т. нар. покана за доброволно изпълнение (ПДИ) той задължително посочва размера на дължимата сума, плюс размера на разноските по съдебното и изпълнителното дело (за съжаление щом сме длъжници ние ги поемаме).
Освен тези суми се посочва и размера на данъците, глобите или таксите, които дължим на държавата (ако имаме такива) и накрая в поканата си съдебния изпълнител описва мерките, които ще бъдат предприети срещу нас и ни дава 14 – дневен срок, в който можем да върнем дълга си доброволно.
Какви са правата ни, ако получим ПДИ?
Важно е да знаем, че докато е в сила 14 – дневния срок, срещу нас НЕ могат да бъдат предприети никакви действия!
Но е също така е важно да знаем, че в момента, в който получим покана за доброволно изпълнение, този двуседмичен срок за погасяване на задълженията или за обжалване на изпълнителното дело започва да тече.
Затова не бива да губим никакво време, а веднага след като получим изпълнителния лист е добре да се запознаем детайлно с документа, за да се уверим, че предявената претенция срещу нас е основателна.
Ако считаме, че претенцията е неоснователна, имаме правото поискаме спиране на принудителното събиране.
Кога можем да оспорим иска за принудителното събиране?
Претенцията на кредитора се счита за неоснователна, ако сме платили дълговете си преди започване на изпълнителното производство. За да можем да оспорим принудителното събиране трябва да представим пред съдебния изпълнител разписка от кредитора, че е получил дължимата сума или документ от банка, че към кредитора е било извършено плащане.
Имаме право да оспорим изпълнителния лист и ако сме открили неточности, ако съдебния изпълнител е извършил някакви нарушения или ако имаме основание да направим възражение за изминала давност.
Ако не можем да оспорим принудителното събиране, в рамките на законовия срок на ПДИ, отново имаме два варианта за действие: да платим дължимите суми и делото срещу нас да бъде прекратено или да не предприемаме никакви действия и да си понесем последствията.
Ако решим да платим доброволно имаме право:
- да платим цялата дължима сума на кредитора;
- да се договорим със съдебния изпълнител да внасяме всеки месец по 10% от сумата по изпълнителния лист, докато погасим изцяло задълженията си;
- да внесем 20% от сумата, предявена към нас по изпълнителния лист, предоставен ни от съдия – изпълнителя и след това да продължим да внасяме определена сума, докато изплатим дълга си.
Ако решим да не правим нищо, след изтичане на 14 – дневния срок съдебният изпълнител има правото да започне принудителното събиране на задълженията ни.
Тук е добре да знаем следното:
Съдебният изпълнител не се нуждае от съгласието ни, ако реши да наложи запор на заплатата ни или банковата ни сметка. В този случай той не е длъжен да ни уведомява за предприетите от него действия и може просто да започне събиранията си като ни запорира допустимия от закона процент от месечните доходи (заплата, пенсия, хонорари или други доходи, които получаваме).
Ако обаче реши да започне процедура по продажба на имуществото ни е длъжен да ни уведоми писмено за това и да посочи дата и час, в които ние да му осигурим достъп до собствеността и имуществото си, за да направи опис.
Имаме ли право да откажем достъп до собствеността и имуществото си?
Подобен вариант не съществува законово. Какво имаме предвид?
Ние, като кредитополучатели, срещу които е заведено изпълнително производство за събиране на задължения, сме длъжни да оказваме пълно съдействие на съдебния изпълнител по време на описа на имуществото ни, което ще бъде продадено.
Можем да откликнем и да присъстваме на описа в уречения ден и час, можем и да решим да не сме там, но дори и да се опитаме да забавим процедурата по описа като не присъстваме, съдебния изпълнител има правото да потърси съдействие от полицията и да поиска принудително отваряне на собствеността ни. Така искаме или не, присъстваме или не, описът ще бъде направен, а вещите ни ще бъдат продадени, за да се съберат дълговете ни.
Затова, стигне ли се до опис, по-добре е да съдействаме и да присъстваме и да наблюдаваме кои вещи се описват, за да не станат грешки.
Какво може да бъде описано и продадено от съдия – изпълнителя и какво имаме право да запазим?
Според законите действащи към момента, съдебния изпълнител няма право да ни лишава от следните вещи и имущество:
- Вещите за лична употреба, които ние и семейството ни използваме. В списъка на тези вещи влизат по едно зимно и есенно палто на член от семейството, „два ката дрехи” (два костюма за мъжете, четири рокли за дамите или панталони, блузи, ризи и пуловери на мъжете и поли, панталони, блузи, ризи и жилетки за жените).
- Вещите ни за домашно ползване. В тази категория попадат: по едно легло, по една лятна и зимна завивка и по два комплекта спално бельо за всеки член на семейството ни, обикновени съдове за готвене, обикновена посуда и прибори за хранене, една готварска печка, един уред за отопление, един хладилник, един телевизор, една пералня, един телефон, един гардероб, обикновена кухненска маса и прилежащите ѝ столове.
- Храната ни за един месец или новата ни реколта, ако сме земеделски производители;
- Ако имаме малко бебе на опис не подлежат детските храни и принадлежности;
- Машини, инструменти или други пособия, които са ни необходими, ако упражняваме занаятчийска дейност или работим на свободна практика;
- Нужните ни горива за отопление, готвене и осветление (за три месеца);
- Жилището ни, ако това е единственото жилище, в което ние и семейството ни живеем. В случай, че жилището ни е по-голямо от необходимите квадрати за живот на всеки член от семейството обаче, съдебният изпълнител има право да продаде една част от него. (Необходимият минимум за 4 – членно семейство е 70 кв. м.) Това означава, че ако например семейството ни е 4 – членно и имаме къща на два или три етажа с разгърната площ по-голяма от 70 кв. м., съдия – изпълнителя има право да продаде онази част от жилищното пространство, която надвишава тези 70 кв. м).
При жилищата има и още една особеност и тя е, че ако върху жилището има ипотека или е предоставено като залог на кредитора, съдебният изпълнител има пълното право да го продаде, за да си събере дължимото.
- ако сме земеделски производители, на продажба не подлежат градини и лозя на площ от 5 декара, ниви и ливади на площ от 30 декара. Съдебният изпълнител не може да ни вземе и техниката, с която обработваме земята. Посевите за една година, торовете и растителната защита, която използваме за отглеждане на продукция също не може да ни бъде отнета.
- ако сме животновъди, имаме право да запазим домашните птици, пет глави дребен добитък, една крава, две глави работен добитък, десет кошера и храната, която е необходима за изхранването на животните до момента, в който могат да излизат на паша.
- домашните животни като кучета и котки, които отглеждаме в дома си, без да имаме за цел да ги продаваме също не подлежат на изземване и продажба;
- учебните помагала, книги и пособия, ако в семейството ни има ученици или студенти.
- очила с диоптър, протези или други вещи, които са необходими, ако в семейството ни има хора с недъзи.
В случай, че съдебният изпълнител насочи събирането на задълженията към трудовото ни възнаграждение или други постоянни доходи като пенсии, хонорари и т. н. е добре да знаем, че…
Ако получаваме на месец 300 лв., съдия – изпълнителя може да ни удържи до ¼ от тези 300 лв. и 1/5, ако имаме деца.
При доход от 300 до 600 лв. на месец могат да ни бъдат удържани 1/3 (ако нямаме деца) и 1/4, ако имаме деца.
При доход от 600 до 1200 лв. и нямаме деца, можем да се разделим с ½ от дохода си, а ако имаме деца удръжките могат да бъдат в размер от 1/3 от дохода ни.
Ако пък получаваме над 1200 лв. и нямаме деца, от дохода ни могат да бъдат удържани средствата, които надвишават 600 лв., а ако имаме деца можем да се разделим с горницата над 800 лв.
Важно е да знаем, че процентът от удръжки от месечното възнаграждение се определя, след като от него се приспаднат осигуровките и дължимите данъци върху него. С други думи, важно е в какъв размер е чистото ни възнаграждение, тъй като според това, което реално получаваме след приспадането на горе изброените неща съдебният изпълнител може да определи и размера на удръжките, които може да направи.
В крайна сметка, какви права имаме, когато съдебен изпълнител събира кредит?
Колкото и да е неприятна ситуацията на вратата ни да почука съдебен изпълнител, закона ни дава възможност да се възползваме от своите права.
Затова първото, което трябва максимално бързо да направим е да се запознаем с изпълнителния лист и ако открием неточност или некоректност да се свържем с адвокат и да направим възражение в законовите срокове.
Добре е също така да знаем, че изпълнителните действия от страна на съдебния изпълнител трябва да бъдат извършени според описаните в закона правила, за да имат правно действие. Какво означава това?
За да направи опис на имуществото ни, съдебният изпълнител е длъжен да ни информира писмено за действията, които възнамерява да извърши. Връчването на поканата за доброволно погасяване на задълженията трябва да бъде извършено от т. нар. призовкар, който да ни открие и предаде поканата.
Призовкарят е длъжен да посети поне три пъти дома ни в опит да предаде ПДИ, а ако след това не може да ни открие, трябва да залепи бележка, в която да ни уведоми, че трябва да отидем в офиса на съдебния изпълнител, за да получим ПДИ. Ако ние откажем да приемем ПДИ, трябва да бъде оформен документ, в който да бъде посочено, че сме отказали да получим поканата и да ни се назначи служебен адвокат, който да ни представлява при изпълнителното производство.
Едва след като всички тези действия бъдат предприети от страна на съдебния изпълнител, неговите действия имат правно основание и той може, след като измине 14 – дневния срок да предприеме опис и продажба на имуществото ни, дори и ние да не присъстваме при описа.
Макар и изключително рядко, случва се понякога съдия – изпълнителя да не предприеме изпълнителни действия срещу длъжника. Ако тези действия не бъдат извършени за период от две години, тогава имаме редкия шанс да поискаме прекратяване на изпълнителното дело по силата на действащия към момента закон.
Стигнем ли до съдебен изпълнител, ситуацията за нас не е никак приятна, тъй като той има законовото право да събере задълженията, които ние имаме към кредитора си, но и ние като кредитополучатели имаме правото да следим неговите действия и ако установим някакви нередности или неспазване на процедурата да се защитим, като оспорим ПДИ.