Парична политика: дефиниция и значение

Паричната политика е средствата, чрез които централната банка управлява предлагането на пари и лихвените проценти, за да контролира инфлацията и стабилизира икономиката.

Паричната политика е инструмент, който централните банки използват за контролиране на обема на паричното предлагане в икономиката, с цел поддържане на стабилността на цените и насърчаване на икономическия растеж. Тя включва манипулация на лихвените проценти, продажба или покупка на държавни ценни книжа и управление на валутните резерви. Например, ако централната банка иска да стимулира икономиката, тя може да намали лихвените проценти, което прави заемите по-евтини и насърчава хората и дружествата да инвестират или да консумират повече. От друга страна, ако централната банка иска да контролира инфлацията, тя може да увеличи лихвените проценти, което прави заемите по-скъпи и обезкуражава заемането и консумацията.

Паричната политика е основен инструмент на макроикономическото управление.

 

Синоним:

Монетарна политика

Примери за употреба на думата:

Федералният резерв използва паричната политика, за да контролира инфлацията и заетостта.

Паричната политика може да бъде използвана за стимулиране на икономиката в периоди на забавяне.

Централната банка вдигна лихвите, като част от паричната политика, за да се бори с висока инфлация.

 

Научи още полезни финансови термини като посетиш нашият финансов речник