Данъчно облекчение: дефиниция и значение

Данъчното облекчение е политика или мярка, предназначена да намали данъчното бреме върху физически или юридически лица. Често се прилага с цел стимулиране на икономическата активност, инвестициите и икономическия растеж.

Данъчното облекчение е схема или промяна в данъчното законодателство, с цел намаляване на данъчното бреме за определени лица или дейности. Тази мярка може да бъде приложена с цел стимулиране на икономическата активност, насърчаване на инвестициите или подкрепа на определени сектори или групи от обществото.

Данъчното облекчение има за цел да подпомогне икономическата активност, да стимулира инвестициите и да подобри финансовото положение на физическите или юридическите лица, които се възползват от него. То може да включва намаление на данъчните ставки, освобождаване от определени данъци или други мерки за намаляване на данъчното бреме.

Синоним:

Няма

Примери за употреба на думата:

„Данъчното облекчение насърчи инвестициите в нови технологии.“

„Правителството въведе данъчно облекчение за стимулиране на малките и средните предприятия.“

„Данъчното облекчение за зелени технологии допринася за опазване на околната среда и насърчава иновациите.“

Научи още полезни финансови термини като посетиш нашият финансов речник